В много компании е забранено обсъждането кой каква заплата получава. Причините за това изглеждат очевидни – да се избегнат спекулации защо даден служител взима повече от друг, и неоснователни искания за увеличение на заплатата. Освен това често заплатата е въпрос на индивидуална договорка, и когато привличате служители от компании с по-високо ниво на възнаграждение, често се принуден да предложите повече, отколкото взимат други служители във вашата компания, които са на сходна позиция. Какво губим обаче от тайната на заплатата?
Мотивационните писма
За мотивационните писма е писано много. Но тъй като все още се изпращат безсмислени, клиширани писма, в които не става ясно нито каква е мотивацията на кандидатстващия, нито каква трябва да е на работодателя, ще се опитам да синтезирам кратко правило какво трябва да представлява едно такова писмо.
team oriented performance bonus
Твърде често компании очакват да получат добра работа в екип, а награждават индивидуалните постижения. Други компании пък, осъзнали последствията от индивидуалните бонуси, предпочитат да не дават допълнително възнаграждение, обвързано с резултатите на отделните участници в екипа. Трети изобщо предпочитат да не дават парични бонуси, тъй като фокусират служителите към паричното възнаграждение, а не към работата. А не могат ли бонусите да са екипни, и да не са парични? Има още
Improvements backlog
Ако при управлението на проектите си използвате някоя agile методология като Scrum например, то можете да се възползвате и лесно да внедрите изключително ефективна система за постоянно подобряване на работната среда. Наричам я Improvements backlog. Има още
Baby Boomers
Всеки ден в работата срещаме различни хора на различна възраст. Независимо от това на каква позиция са или с какво се занимават като мениджъри или служители, мисля че е добре да знаем повече за различните поколения. Това няма да ни даде повече директна информация за самите тях, но би ни помогнало да знаем малко повече за развитието на пазара на труда.
В България е все по-често срещана практика служител да има мениджър, който не е в България. В този случай също би било полезно да знаем повече, особено след като развитието на компаниите и секторите се е различавало значително в други държави.
Ще започнем с ВВ. Това е генерация от хора, родени между 1946 и 1963г., като първите им стъпки в професионалния свят започват през 1961 и 1983г. (Martin & Tulgan, 2006). Растящи в света след ВСВ, тези хора са се радвали на много повече внимание от страна на своите родители от поколенията преди тях. (Finderman & Dolbin-MacNab, 2006). Те стават свидетели на първите истински промени в социалната сфера след 60те – увеличаващ се брой жени в различните индустрии, законите против расизма и дискриминацията и значително по-големия брой студенти в колежи и университети. Хората, родени след 1953 имат късмета да се развиват и в свят, използващ технологичния напредък в работата. Тези тенденциии на машинизация и компютъризация на работата са съпътствани от чисто демографския бум на населението. Спекулира се с това дали края на ВСВ или по-скоро променящия се облик на работата са дали повод на родителите на ВВ да ги отгледат със значително по-високи очаквания за това какво всеки индивид може да получи от работната сфера – като заплащане, възможности, признание и допълнителни придобивки.
Навлизайки реално на пазара обаче, те се сблъскват с вече утвърдените модели на йерархия и професионално развитие, което ги фрустрира. Преживяващи сблъсъка между високите очаквания и оптимистичните нагласи, и реалността, ВВ продължават да отдават голямо значение на работата, но за тях приоритет стават стабилността на работното място и плавното развитие. В личен план начинът, по който са били отгледани, дава отражение най-вече в преместване на фокуса от баланса между работа и семейство към отношението работа-личен живот. (Yu & Miller, 2005) Саможертвата, ако можем да се изразим така, на това поколение наподобява много тази на техните родители, т.н.“Matures” – работата да е основен източник на препитание и така да се превърне в първостепенен фактор в личностното развитие. (Eggeben & Sturgeon, 2006; Martin & Tulgan, 2006) Изместването на фокуса от семеен към личен живот се наблюдава чрез статистиката на установени бракове, деца в браковете, брой разводи и повторно женене, както и хората, които умишлено искат да живеят самостоятелно. (Fingerman & Dolbin-MacNab, 2006). Изследване на Evandrou, Glaser и Henz (2002) дава информация и за това, че поемането на все повече професионални роли и отговорности, е довело до значително по-големи нива на стрес от представителите на тази генерация. Съвместяването на професионалните и личните роли на всеки се оказва по-трудно от очакваното. Високите нива на стрес обясняват и т.н. феномен на смесване, или „преливане“ на двете сфери на действие. (Long Dilworth & Kingsbury, 2005).
Може би се питате с какво би ни помогнала тази информация когато си имаме работа с ВВ?
Обикновено тези хора разпознават и разчитат на традицията. Всеки аргумент, независимо дали става въпрос за спор или за нова идея, трябва да е представен и в двете си страни – позитивна и негативна. Добър съвет е да се спори не с конкретната личност, а със самата идея.
Когато имате за служител човек от поколението ВВ не забравяйте, че този човек вижда като едно цяло работата и семейството си. Това може да означава, че ще приема обаждания в работно време, продуктивността му ще спада ако има проблеми вкъщи, но също така ще е привързан и към работата си. Повишенията вървят заедно с поемането на повече отговорност, и доста представители на това поколения смятат промяната на статута в едно и също работно място за важна съставна част от удовлетвореността си от работата. Голяма част от тях са лоялни и биха преминали без проблем през период на несигурност, стига това да бъде комуникирано правилно, за да не се осъмнят, че са изпуснали важна информация.
„Спешно търсим да назначим“
Може да се случи така, че да се освободи внезапно позиция, или да изникне работа, за която нямате подходящ кадър. Смятате, че ви е необходимо спешно да запълните позицията. Това обаче крие твърде много рискове. Има още
Обръщане на причинно-следствената връзка
Какво е positive feedback loop и защо е важно да го знаем. Нека го илюстрирам с честно срещан, и също толкова честно неосъзнат, пример. Служител не работи добре. С цел да му помогнем, започваме да следим изпълнението на задачите му. Той почва да се справя още по-лошо. А ние продължаваме да затягаме контрола. В крайна сметка се получава микроменажиране. Причината да микроменажираме е че служителя не се справя със задълженията си. Причината да не се справя с тях е, че е демотивиран. А причината да е демотивиран е, че го микроменажираме.
Иначе казано, positive feedback loop е когато A предизвиква B, което на свой ред усилва действието на A. Понятията positive и negative feedback нямат отношение към това, дали самото действие е позитивно или негативно, а само как си влияят причина и следствие. А резултата от взаимното усилване на причина и следствие могат да бъдат катастрофални (в дадения случай не само, че служителя ще напусне или ще бъде уволнен, но е много вероятно да повлияе и на своите колеги).
Но това, което прави темата интересна, е че следствието се оказва причина, а причината следствие. Много често това завъртане не може да бъде така лесно проследено както в поставения пример. Но въпреки това хората свикват да разглеждат даден факт като следствие, а не като първопричина (или едновременно като причина и следствие) за негативния ефект. Например: закъсняваме с проектите, не можем да отделим време за трейнинги. А дали не е защото не сме отделили време за развитието на качествата на служителите си, те сега да не могат да се справят с обема на работата?
Разбира се, най-добрия случай е да не допуснем завъртането на колелото на първо място. Но е също толкова важно да можем да разпознаем, когато вече сме влязли в positive feedback, за да прекъснем връзката.
Затова, нека при следващия анализ на причините се опитаме да ги обърнем, и да разгледаме следствията като причини. Може би ще ни дадат много интересни гледни точки.
Цитат
“Every person who leaves goes on to represent your company. They can bad-mouth or praise.”
Jack Welch
Обяви за работа, част втора
Преди да подготвите самата обява е добре да помислите какво точно искате да дадете като информация – какво е от първостепенно значение и кое може да бъде съкратено или дадено в съкратен вариант.
Много от нас подценяват разговорите с ръководителите на екипи, към които ще се присъединят нови хора, и пропускат да отбележат, че екипът вече се състои от, например, 30 човека вместо от 20. Само можем да се надяваме, че скоро повече хора ще се интересуват от тези подробности.
С уговарянето на желаните качества и критерии би било чудесно да уточним и минималните изисквания за длъжността, както и колко време ще е необходимо за обучение ако кандидатът покрива само минималните изисквания. Така ако случайно попаднем на човек с по-малко квалификация, но сметнем че има повече или по-малко правилната нагласа – можем директно да попитаме дали ще има търпението и желанието да премине по-обстоен тренинг. Разбира се, това зависи изцяло от компанията и екипа.
В случай, че позицията не изисква специфични умения (технологии, анализи, сертификати), можем спокойно да наблегнем на социалните умения на кандидата. Често в ИТ компании този фактор се пренебрегва с оглед на естеството на работата/продукта, но ако започнем подбор за Връзки с клиенти или Продажби, точно тези социални умения са от особена важност. В този ред на мисли вместо „team player” включете въпрос, който може да се използва за отделна тема на разговор. Ако ще мъчите човек с „Как се виждате след 3 години?“, по-добре включете особено качество, което не се изписва често по обявите. „Как планирате да развиете (това) свое качество в период от2 години?“ представя доста по-добра база за разговор и проучване на нагласите. „– Да има хоби“ може да покаже дали това е „излизане по заведенията“ или „срещи с приятели“. Ако сте задали тема (отправна точка) в самата обява, то кандидатът няма голямо основание да използва „не съм мислил/а“. Казано с други думи, можем да направим работата по-лесна и интересна, дори при позиции като Връзки с клиенти, където срещите протичат по-рутинно за повечето компании.
До този момент съм участвал главно в 2 варианта на организиране на подбор:
1. Пуска се обява, преглеждат се биографии, дава се обратна връзка на мениджъра какви профили има/ дали има достатъчно избор; ако се налага – променя се текста на обявата или самото заглавие, и кръгът се завърта отново.
2. Чрез медии като Linked In, Xing и facebook се преглеждат сходни профили с търсения и още преди първа публикация на обявата се правят промени от гледна точка на стандартния профил.
Втория вариант се среща много по-рядко, но бих искал да кажа, че според мен има по-голям смисъл. Освен редица съвсем логични причини има една по-особена. В зависимост от сектора дадена позиция може да остане свободна дълго време и така повечето посетители на сайта биха я пренебрегвали. Освен това хората, активно търсещи работа могат да си помислят, че компанията е закъсала, щом толкова време не може да си намери човек за този екип/длъжност.
Социалните медии като цяло могат да са приятно допълнение или пречка за набирането на персонал и информация. Редица агенции за подбор използват всички възможни канали, за да достигнат до пасивни и активни кандидати. Това често води до пълно пренебрегване на информацията, тъй като тя е в постоянен поток. Това прави също така доста по-трудно отличаването на дадена позиция.
Прави ми впечатление, че в България медиите се използват предимно за насищане или крещене на информация. Бивайки малък пазар, това рядко помага. Нека не подсилваме и без това почти негативното мнение за ЧР.
Много екипи използват Linked In, Xing и Twitter, но не много компании използват YouTube като канал за комуникация. В началото и аз бях леко скептичен, но прегледах някои клипове и мога да кажа, че не намерих по-добър начин да се покаже „модерен офис“ или „позитивно настроение в екипа“. Не всичко е подходящо за заснимане, но един 3-минутен клип би подсилил желанието на кандидата. Лесно се доказва – просто си представете дали не искате да изгледате такъв „трейлър“ за следващата компания, за която искате да работите?
Лоша кампания за подбор мога да посоча веднага, но не би било етично. Съгласни ли сте, че всяка компания, която набира хора за една позиция, а накрая кандидатите се оказват на по-ниска от обявената, е провал?
Пример за успешни обяви, които изпъкват на общия фон и предават повече информация за самата компания тук. Не всички могат и трябва да са такива, но е добре да разчупим собствените си стереотипи.
Мотивираща среда
Все по-често се говори за вътрешна мотивация, как тя е много по-силна от външната, и че човек не може да бъде мотивиран, трябва да се мотивира сам. Но като лидер знаете, че най-важната ви задача е да мотивирате хората си. Как, след като мотивацията може да бъде само вътрешна? Отговорът се крие в създаването на мотивираща среда. Има още