Обръщане на причинно-следствената връзка

Какво е positive feedback loop и защо е важно да го знаем. Нека го илюстрирам с често срещан, и също толкова често неосъзнат, пример. Служител не работи добре. С цел да му помогнем, започваме да следим изпълнението на задачите му. Той почва да се справя още по-лошо. А ние продължаваме да затягаме контрола. В крайна сметка се получава микроменажиране. Причината да микроменажираме е че служителя не се справя със задълженията си. Причината да не се справя с тях е, че е демотивиран. А причината да е демотивиран е, че го микроменажираме.

Иначе казано, positive feedback loop е когато A предизвиква B, което на свой ред усилва действието на A. Понятията positive и negative feedback нямат отношение към това, дали самото действие е позитивно или негативно, а само как си влияят причина и следствие. А резултата от взаимното усилване на причина и следствие могат да бъдат катастрофални (в дадения случай не само, че служителя ще напусне или ще бъде уволнен, но е много вероятно да повлияе и на своите колеги).

Но това, което прави темата интересна, е че следствието се оказва причина, а причината следствие. Много често това завъртане не може да бъде така лесно проследено както в поставения пример. Но въпреки това хората свикват да разглеждат даден факт като следствие, а не като първопричина (или едновременно като причина и следствие) за негативния ефект. Например: закъсняваме с проектите, не можем да отделим време за трейнинги. А дали не е защото не сме отделили време за развитието на качествата на служителите си, те сега да не могат да се справят с обема на работата?

Разбира се, най-добрия случай е да не допуснем завъртането на колелото на първо място. Но е също толкова важно да можем да разпознаем, когато вече сме влязли в positive feedback, за да прекъснем връзката.

Затова, нека при следващия анализ на причините се опитаме да ги обърнем, и да разгледаме следствията като причини. Може би ще ни дадат много интересни гледни точки.